И валят в пъстрило тези есенни цветя...
Хризантеми... Хризантеми... Хризантеми...
А над тях е по лозници бистра синева
и душата ми от красотата им си взема.
И тъй в магия валят тези есенни цветя,
и с аромат се пълни да безкрай душата.
Полюшва вятър спомен, писан по листа,
хорове пригласят на птици в небесата.
И как валят... валят тези есенни цветя...
Хризантеми... Хризантеми... Хризантеми...
Трептят чисти мисли по крилете на ята,
светлина рисува ден по пътищата бели.