Все слова кем-то когда-то брошены

Александра Брикс
Все слова
кем-то
когда-то
брошены.
Было, было...
Память снегом
слегка запорошена.
Я – любила?
Я – разбивалась ;земь?
клялась?
меркла?
Но через сто зим
благословляла
души твоей
два зеркала.
Звенела – и умолкала:
берегла силы.
Плакала, хохотала...
Значит – любила?
Я – жить забывала?
каменела от горя?
Но – целовала
глаза твои
цвета моря.