Тази вечер е тъжна и плаче…
Вали
като клей от кората на бора.
От дъжда
аз си знам,
че въобще не боли,
а боли самотата на двора.
Вечерта ми е празна, бездумна.
Седя
и зад нейната болка се крия.
Любовта ми –
изплаши се и полетя
във ефира към тебе . Вземи я!
Величка Николова - Литатру