И пак във бара… Притча стара
за мъж, жена и самота.
До тях проплаквала китара,
а някой пушел със лула.
И… чувство – вътрешно, копнежно -
за празник мил, за лунна нощ…
изчезвало след всяка нота,
проплакваща със струнна мощ.
И… тръгват си унили, бледи,
мъжът и тъжната жена.
Посоките им – разногледи.
Китарата… скърби в нощта!