Автор: Генка Богданова
Ядна, нервна, баба Дана
тропа, хлопа на тавана,
рови в куфари, панери,
със надежда да намери,
сред парцали и сред прежда
булчинската си одежда -
бяла рокля от коприна,
с талия за балерина.
Рови Дана и нарежда:
- Тази булчинска одежда
може да е остаряла
и отдавна пожълтяла,
ала може да докаже,
че съм била слаба, даже –
булка хубава, чевръста,
фина, тъничка във кръста.
Скараха се отзарана
пак със сватята Ивана.
Тази злобна кучка стара,
я пресрещна на пазара.
Счепкаха се отдалече
и Ивана нагло рече:
-Ще прощаваш, сватьо Дано,
неприятна дебелано,
но се плаша щом те зърна,
чак ми иде да повърна.
Жал ми е за сватанака!
Ох, не знам какво го чака
със такава проклетия?
Той от мъка черна пие,
че от тебе се страхува,
от вида ти се срамува.
Виж се на какво приличаш,
с нищичко не го привличаш!
Как ли те е взел такава,
сто кила, дебела крава?
Онемя от гняв Йордана
и затича към тавана,
доказателство да вземе,
че е била в друго време,
чудна, хубавица стройна,
за Илия – най-достойна.
„Ще докажа на Ивана,
че съм била аз желана
и ме взе с любов Илия.
Той от друга мъка пие.
Смеят ни се в махалата,
че „шавлива“ е снахата -
на Ивана дъщерята
и на онзи „мухльо“ – свата.
Аз от нерви дебелея,
че такива като нея -
хем мръсници, хем превзети
хем нахалници проклети,
ми отровиха живота.
затуй хапвам аз с охота!“