Автор: Генка Богданова
Цял ден носи баба Дана
свои вещи на тавана.
Пъшка, потна, изморена
и мърмори възмутена:
„Долу миг не ще остана! -
Ще живея на тавана,
даже за резил да стана! -
се заканва баба Дана. -
Толкова съм наранена,
от снахата оскърбена!
Иде ми от гняв, не крия,
като кучка за завия!
Щерката на свата Ставри
взе със мене да се гаври
и прекръсти тя детето
с име чуждо и превзето.
Рече ми високомерно:
Дана не звучи модерно!
Името ми било скучно,
грубо и неблагозвучно.
Без да пита, без да зная,
кръсти внучката Даная.
Българското име Дана
неудобно вече стана..
Ама и синът ми, Коля,
няма капка мъжка воля,
да ; каже, че не може
тъй свекърва да тревожи.
Че живее в мойта къща,
вечер моя син прегръща
и за моя сметка плюска -
обед, вечер, на закуска.
Утре като се събуди,
много има да се чуди:-
ни закуска, ни кафенце,
ни изкъпано детенце,
нито обед, ни вечеря,
ни изгладена постеля
ни свекървата – слугиня,
доброволната робиня.
Хич не искам да ги зная!
Да им шета там Даная!"