Автор: Генка Богданова
Днес на пост е баба Дана
до прозорче на тавана.
Рано-рано тук заседна,
през бинокъла погледна,
нагласи си окуляра
и реши, че ще прекара
ако трябва девет дена,
гладна, жадна, изпотена,
без почивка нито миг
на поста си като войник.
Но ще прави и ще струва,
да докаже, че мърсува,
тази „мазна Гана“ Недка,
най-омразната съседка.
„Прави ми се на светица
Недка, нашата кметица.
Все разправя, че държала
на честта и на морала.
На другарски съд изправи
моя син, Марин и Слави,
че си биели жените,
пък им шарели очите
все по булки надарени.
Ще ме срами Неда мене
като майка на пройдоха!
Сякаш тя е свястна стока?!
Ни главата ми е куха,
нито пък съм сляпа, глуха,
забелязах още вчера,
че пристигна инженера
и във къщата й влезе.
Влезе, ама не излезе!
Зад пердетата се скриха,
лампите се загасиха
нито мърдат, нито шават…
Ама кого заблуждават?
Щяла уж ремонт да прави…
Де гиди шамари здрави!
Сякаш, че не зная аз,
че мъжът й е запас,
а децата са на гости
в майчино й село Кости.
Баш сега ли пък намери
да извика инженера?
Нощем ли ремонт се прави
зад заключените брави?
Или прави далавера
наша Неда с инженера,
или двамата мърсуват,
пък на скромни се преструват?
Да не се наричам Дана,
ако лично не ги хвана!
Ще ги дебна аз от тука,
все ще падне сгодна слука
с улики да се сдобия,
тайната им да разкрия.
За резил ще ги направя!
Дана нищо не забравя.