Автор: Генка Богданова
„Ум царува, ум робува,
ум и патките пасе!”
Запомни това, дете!
Тази мъдра мисъл струва
цял товар от чисто злато.
Трябва да си с ум богато,
с ум и със добро сърце!
На полянка сред горичка,
край бълбукаща рекичка,
под глогинка разцъфтяла,
чудна къща се е свряла.
Скромна е като калинка,
но със прелестна градинка,
с люлки от треви зелени,
нощем нежно осветени
от фенерчета - светулки.
Там щурчета със гъдулки
пеят сладко звучни песни
за стопаните чудесни :
Мравчо, леля Мравулинка
и за цялата дружинка
от дечица работливи,
мили, кротки, обичливи
Вчера мама Мравулинка,
със чадърче от латинка
и с ботушки от шушулка,
се нагизди като булка.
Грабна кошницата стара
и потегли към пазара
на съседната поляна.
Прясна стока рано-рано
ранобудните стопани
са донесли от полето.
Вдигат врява до небето.
Конкуренция жестока.
Всеки хвали свойта стока.
Мама Мравулинка спира
и подаръци избира
за семейството си драго.
Бързо в кошницата слага
зряло зърно от пшеница,
два сухара от трошица
и листенце див пелин –
дар за дядо Мравулин.
За послушните дечица
купи медена росица.
За мъжа си взе бастун
от мустаче на ластун.
Шапчица от незабравка
купи за сестра си Здравка
и букетче цъфнал лен
за рожденния й ден
А за себе си наметка
купи от една съседка.
Време е да се завръща
с даровете в свойта къща.
Но във кошницата стара
много тежък е товара.
Да го вдигне - сили няма.
Леле, че беда голяма!
Праща бърза телеграма:
„Искам помощ! Време няма.
На пазара чакам. Мама."
Тичат с тънките крачета
десет пъргави момчета,
седем дъщерички мили
като птички лекокрили.
На пазара запъхтени
спират с бузки зачервени.
А до кошницата стара,
натежала от товара,
се усмихва Мравулинка
на работната дружинка.
Към децата се навежда
и съвети тя нарежда:
- Мили мои, запомнете,
дружни винаги бъдете!
С дружни сили планината
ще качим на рамената.
Който знае да се труди
весел и щастлив се буди.