„ Няма нищо по- благословено от труда и по- прокълнато от мързела!”
Автор: генка Богданова
Весела калинка,
под една латинка ,
срещна днес пчеличка
да пълзи самичка –
мокра, уморена
и с крилца сломени.
Малката калинка
търсеше дружинка
да си поиграе,
както тя си знае.
Да обходят двете
всяко полско цвете,
нектар да отпият,
в лешник да се скрият...,
Калинката бездомна,
дръзка и нескромна,
можеше да скита
цял ден до насита.
А пчелата скромна
със торба огромна,
бързаше във къщи
вече да се връща.
Време за играта
нямаше пчелата.
Рано се събуди,
цял ден тя се труди.
Тук прашец намира,
там нектар събира...
Тъй се поувлече,
отлетя далече.
Но небето ясно
стана в миг опасно.
Вятър я подгони,
дъжд сълзи зарони.
Стресна се пчелата:
„Как тежат крилата,
мокри, оросени,
като покосени!”
Вече се стъмнява,
скоро свечерява,
трябва да се връща
в своя кошер – къща.
Тя дълга си знае,
как тъй ще играе?
Калинката се мръщи:
- Що ще правиш вкъщи?
Захвърли товара,
забрави нектара!
Като мен безгрижна,
весела, подвижна,
литвай към небето!
Погледни полето –
люлка е тревата,
сладка е росата.
Да си поиграем,
както аз си зная.
А щом се уморим
в листенце ще заспим.
Под небето ясно
всичко е прекрасно!
Аз игрите зная,
за труда нехая.
Разтворила крилата,
рече й пчелата:
- Скиташ отзарана?
Ами кой те храни?
Щом труда презираш,
как храна намираш?
Бягаш, без съмнение,
ти от задължения.
С теб не ще остана,
ти си мързелана!
Мързелът порок е.
Зная го от мама.
От труда по – сладка
радост, мила, няма!
Щом си работлива,
ти ще си щастлива!