РОДИНА
Над планетата Земя
тича Слънце, но се спря -
планина го омагьоса.
-- Как се казваш? – я попита.
От върха ; глас долита:
-- Имам кратко име Рила.
На орли гнездо съм свила.
Имам езера, гори,
силни билки и скали.
***
Над заоблени бил;
Слънчо светлина разля.
Гледа -- чудната Родопа
с чан звъни, реди и хлопа:
- Аз съм галена, зелена,
за Орфей съм отредена.
***
Слънчо вижда низина.
Бързо спусна се, огря.
Плодородното поле
гледа го с добро сърце.
-- Как се казваш? – Слънчо пита
и с лъчите си оплита
жълт венец над чернозема
като царска диадема.
Отговаря низината:
-- Аз тракийска съм, в позлата.
Раждам жито и цветя
и през мен тече река -
пълноводната Марица,
на полето огърлица
сред тополите синее,
тихо песента си пее.
***
Над вековната гора
Слънчо пъргаво изгря.
-- Как се казваш? – я попита.
Имаш ли си тайна скрита?
Отговаря планината:
- Мойте тайни са безброй.
В мене не един герой,
дръзнал свобода да брани,
е превързвал люти рани,
***
Над хълмиста равнина
вижда Слънчо пак река.
Във водата се оглежда,
гледа, пита и нарежда:
-- Как се казваш, как течеш?
Виждам, че не ходиш пеш.
Ти голяма си, дълбока,
към морето във посока“.
Отговаря му реката:
-- Нека знаят и децата -
аз съм Дунав тих и бял,
и мъгли, и студ познал.
Моят козлодуйски бряг
помни Ботев - пръв юнак.
***
Сред водите на море
Слънчо иска да се спре.
Чуди се - не е измама
тази красота голяма.
И тогава зашептя
с глас дълбок една вълна:
- Черно съм, но с мене пее
златна Варна, с мен живее.
***
Грее Слънчо и огрява
и България запява:
Във космическото време
ще остане мойто племе.