Автор: Генка Богданова
Ветре, спри безцелно да се рееш!
Нощ се спуска, вече се здрачи.
Научи се песнички да пееш,
приказки вълшебни научи!
Знаеш ли, че нощем под звездите
рожбите си майките приспиват,
а безброй сирачета, горките,
будни са и дълго не заспиват.
Няма кой сирака да люлее
със любов голяма до гърдите.
Нито песен нежна да му пее,
за да няма сълзи във очите.
Само мракът нощен го прегръща,
в самота се нижат час, след час.
Ти почукай в тази тъжна къща,
зашепни със топъл майчин глас!
Прегърни детенцето самотно,
залюлей го и го приласкай.
Погали душата му самотна,
”Лека нощ!” с любов му пожелай!
Пей му като майчица рождена!
Приказки вълшебни му шепти!