Автор: Генка Богданова
ГОДЕЖАРИ
Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна
и във този звезден час,
приказка да почна аз...
Жаба Кекерица,
пъргава чистница,
скочи рано-рано
днеска отзарана.
Па закачи цвете,
къщата помете
тя с тревици прости,
че очаква гости.
После със капана
два комара хвана,
три мухи дебели,
пет личинки бели.
Гмурна се в реката,
точно под върбата.
Улови чевръсто
младо сомче тлъсто.
Чисти ги, изми ги,
в нов казан свари ги.
От едно поточе
тя вода наточи.
Сложи си премяна
весела, засмяна.
После без да бърза
и гердан си върза.
На глава закичи
китка от кокиче.
Седна сам-саминка
под една глогинка.
Скъпи гости чака
и от радост квака:
-Идвайте ми свати,
с дарове богати,
с бъклици в ръцете,
с пръстен и със цвете!
Щърко вест ми прати
по бълхи рогати,
решил да се жени
личният ергенин.
- Искам Кекерица,
лична хубавица,
умна и скопосна,
като китка росна!...
Смее се комара:
- Ех ти, жабо стара,
много си живяла,
но не си разбрала,
или пък забрави,
с що се Щърко слави?
Личният ергенин
честичко се „жени”.
После на закуска
„булките” си хруска.
Стига , Жабо, кряка,
скрий се в жабуняка!
Милички деца, мислете!
Умни, бдителни бъдете,
истински ли е приятел
всеки „ мил”, фалшив ласкател?