СТЕФКА ДАНЕВА
МОНОЛОГ НА ПОП КРЪСТЬО
Кръстьо съм, Дяконе, попа от Ловеч,
твой съзаклятник и твой приятел.
И в гроба си нося срама и позора –
още ми казват – на Левски – предател.
Дойдох да ти кажа за нашта България –
напразно погинаха всички комити.
На колове сухи, без очи, и кръвясали,
напразно главите им бяха побити.
По Българско днеска, Дяконе Левски,
и хляб, и съвест, с пари се купуват.
Твоите думи за свята Република,
брате Василий, днес нищо не струват.
Въжето те взе, духът ти остана,
но отговор няма на твойте въпроси –
отглежда народът змия във пазва,
свикнал да лази, свикнал да проси.
Слушай, Василе, ако аз съм предател,
да иде душата ми в пъкъла черен.
А пък народа – народ се не жали!
На свободата си щом не е верен.