***
Сърцето си отдавна закалявам
в гореща обич и в студена мъка –
дано да стане по-кораво,
да не боли само по пътя.
Но то е материал особен –
не е сплав твърда, нито пък стомана,
не е крайпътен камък пробен:
то на земята е небесна рана.
И всяка грубост тайно го ранява,
от лоши думи в самота умира...
Разбрах – сърце не се калява,
а само с нежност се закриля.
Мария Шандуркова
Изображение: Pier Toffoletti