Автор: Генка Богданова
Сто пчелички работливи
в горските усои диви
кошер малък изградиха,
пити восъчни редиха
и от сутрин чак до мрак,
без да са подвили крак
над цветята полетяха.
Сладкият нектар събраха
и килийки ред по ред
пълниха със сладък мед.
Вятърко немирен вее,
клонът с кошера люлее
и разнася над гората
на медеца аромата.
А на малката поляна
бе полегнала Мецана.
Беше гладна и сърдита.
Цял ден из гората скита,
не намери нито дренки,
нито във реката мренки,
нито гъбки червенушки,
нито зрели меки крушки.
Празен бе и мравуняка.
А на някаква си драка
на една поляна глуха
си проскуба и кожуха.
-Гладна ще замръкна днеска
!А от глад тресе ме треска,
пред очите ми тъмнее ,
а земята се люлее.
Ох,на таз поляна хладна
ще загинеш,Меца,гладна!-
Тъй отчаяна Мецана
хленчи още отзарана.
Нощ се спусна над земята,
след нощта изгря зората.
Меца се във сън унесе,
а от вятъра донесен
сладък аромат се лее
и пчелица златна пее...
Скача Меца:-Май сънувам?
Или пък от глад бълнувам?
Може би съм вече в Рая?
Ах,дошъл е вече края!
Ето,чувствам смъртен хлад
Май умряла съм от глад?
Но,какво ме гъделичка?
Уж бях тука сам-самичка?
В тази пустош мрачна,
дива нямаше душица жива.
Но какво ли ме събуди?-
Гледа Меца и се чуди.-
Май съм жива,здрава още,
но припаднала съм снощи.-
Чуди се,очите трие-
Но какво ли там се вие,
над главата ми кръжи,
сладко бръмка и жужи?
Скочи радостно Мецана,
под дървото тя застана
и изпълнена с надежда
към върха висок поглежда.
-Пчелен кошер там се крие,
дъх на сладък мед се вие.
Ах,спасена съм накрая!
Аз съм късметлийка,зная!
Скочи пъргаво Мецана
и за клоните се хвана.
Към върха се закатери
но нали от глад трепери
стигна само до средата,
после тупна на тревата.
А хралупата дълбока пак
е в клоните високо.
Плаче Меца,пръсти кърши,
пот и сълзи нервно бърши,
па ,уплашено се кръсти
и под козината гъста
синините си разтрива
:-Ох,за нищо те не бива!
Стара,тромава Мецана!
ладна пак ще си остана.
Сбогом,ти надеждо моя!
Смърт,вземи ме!Аз съм твоя!
Този мед е тъй далече..
.Смърт ,ела,вземи ме вече!-
Тъй ридаеше горчиво
наша Меца полужива...
Съжалиха я пчелите
и от сладките си пити
на отчаяната Меца
подариха от медеца.
-Хапвай, Мецо, да си жива!
Ала да крадеш не бива!
Щеше по-добре да сториш,
за медец да ни помолиш.