Есен
Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя— една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен— предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.
Дамян Дамянов
Осень
От дождей полуслепая
осень, нищенка в пальто
(с плеч чужих) листву сметает
за моим, в моё окно.
За стеклом пейзаж печальный:
листья словно медяки,
невесомые вначале,
тяжелеют от тоски.
Я любил тебя когда-то.
В неразлюбленной теперь
вижу зиму на запятках,
(детку в дебрях, мой обет),
босоногую, как с летом...
Бесконечен первый снег!
Осень, осень...
Меркнет светлый
мой ноябрь, беря разбег.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы