Травиата
Работниците разучават Верди.
Работниците пеят «Травиата».
Трогателно е да ги гледаш— едри
И недодялани, и грубовати,
В цилиндри и във фракове облечени,
Те пеят, както в кръчмата, без ноти.
И плачат толкоз просто и сърдечно,
Тъй както си поплакват и в живота.
На сцената умира Виолета—
Вдовицата, заводската готвачка.
Тя плаче не от арията светла,
Тя просто за мъжа си мъртъв плаче.
Алфред не иде. Ах, Алфред се бави!
Умира тя, но още го очаква.
Естествени са сълзите й. Браво!
За първи път на опера заплаквам...
Дамян Дамянов
Травиата
Грубы и недоделаны пока,
довоплощенью трогательно рады,
прям от станка размявшие бока,
рабочие играют «Травиату».
Облечены во фрачный индпошив,
они поют как в кабаке и плачут
не глядя в ноты, сердцем от души:
по жизни не научены иначе.
На сцене Виолетта вот умрёт—
вдова в партере слёзы утирает
платок по мужу память не сотрёт,
при ней кухарка век одна вторая.
Альфреда нет! Актриса, умирая,
пождёт его, а тот играет в карты...
И я слезу последний здесь роняю,
и точно оживаю. Бис и браво!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы