На мотив Тревоги Радоя Ралина

Терджиман Кырымлы Второй
Тревога

Аз стихове пиша...
Добри ли са, не знам?
Че нямам хартия,
за да ги издам.

Хартия трябва
за цели по-добри:
на таз хартия
печатат пари...

Рисуват плакати,
изготвят и отчет.
Днес всичките стоки
увиват в пакет.

О тази хартия
избърсват се ръце
и маски приготвят
за всяко лице.

В хартията увиват
цигулка и креват.
С хартия приготвят
барутен заряд.

О, нямам хартия
за влюбени писма.
Рискувам да бъда
излишна бурма...

С хартия се прави
изящен параван...
Изхранват с хартия
света обуздан.

Аз нямам друг избор:
увивам се в пакет
с риск да приличам
на смачкан букет.

Радой Ралин


Тревога

Кропаю стихи я...
Издать нет бумаги:
стихи неплохие—
с бумагой напряги.

Печатают деньги,
плакаты, отчёты
отнюдь не для неги—
свершений до чёрта.

Она для утирки,
обёртки и масок,
чернущей копирки
и чистеньких сказок.

Картонные гильзы,
подмётки, погоны...
Парадные визги,
подпольные стоны...

Бумажная ширма
газетной строкою
непьяно, нежирно
накормит, напоит.

Подайте бумаги
два метра, не боле,
без гордой отваги
окуклиться что-ли,

и лентою красной
меня завяжите,
и спойте: «Да здравствуй,
лежи, долгожитель!»