Усталость
За бруствером уснул солдат–
живой, и дышит неспокойно,
не выбрал где, нашёл когда:
увидишь тут и не такое.
Полуоткрытый чёрный рот.
Врастреску высохшие губы.
Солдата пуля не берёт,
а мина вдруг... но это глупо.
В щетине грязной яркий луч
как банный лист дрожит несмело.
А если «мессер» из-за туч?
Их нет на небе осовелом,
как сон солдатский на часы,
минуты даже– с недосыпу,
где жизнь и смерть как на весы
ложатся по-граждански сыто...
Утритесь, порох и свинец:
за бруствером над щелью тесной
лежащий навзничь чуть мертвец
проспится скоро— и воскреснет.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Умора
Един войник заспал лежи
ей там върху полето бойно.
Ще го познаеш, че е жив
по дишането неспокойно.
Той спи, прострян върху пръстта,
ръцете си встрани отпуснал,
с полуотворена уста,
с пропукани и черни устни.
Лъч слънчев трепка и блести
в лика му кален и небръснат.
Над него мина просвисти,
но без съня му да прекъсне.
Това е тежък сън, дълбок,
след поход, битки непрестанни,
след десетдневен бой жесток,
след много нощи недоспани...
Сред труповете, връз калта
войникът ще лежи до късно.
Сън тежък, равен на смъртта,
след който после ще възкръсне...
Радой Ралин