„НА БОЛЬШОЙ САДОВОЙ...”
Михаил Афанасьевич Булгаков (1891-1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА УЛИЦА „БОЛЬШАЯ САДОВАЯ”
На улица „Большая Садовая”
има сграда, здрава тя е.
В дома живее бойкият наш брат –
организираният пролетариат.
И аз се шмугнах там при пролетариата
като блуждаещ сред тълпата, извинете, атом.
Но жалко, някои удобства няма, ето
например, развален е, ах, клозетът.
С умивалника също беда:
денем сух е, а нощем от него на пода се лее вода.
Похапваме малко, но ловко:
захарин и картофки.
А електричеството странна е марка:
ту гасне, ту пак безпричинно просветва ярко.
Сега, впрочем, вече няколко дни свети богато
и пролетариатът е радостен от светлината.
Зад лявата стена женски глас подхваща „Бедната чайка”,
а зад дясната свирят на балалайка.
* Авторът споменава дома на ул. „Большая Садовая” в романа „Майстора и Маргарита”, в повестта „Тайному другу”, в разказите „№ 13 – Дом Эльпит-Рабкоммуна”, „Самогонное озеро” и др.
Ударения
НА УЛИЦА „БОЛЬШАЯ САДОВАЯ”
На у́лица „Больша́я Садова́я”
и́ма сгра́да, здра́ва тя́ е.
В дома́ живе́е бо́йкият наш бра́т –
организи́раният пролетариа́т.
И а́з се шму́гнах та́м при пролетариа́та
като́ блужда́ешт сред тълпа́та, извине́те, а́том.
Но жа́лко, ня́кои удо́бства ня́ма, е́то
напри́мер, развале́н е, а́х, клозе́тът.
С умива́лника съ́што беда́:
де́нем су́х е, а но́штем от не́го на по́да се ле́е вода́.
Поха́пваме ма́лко, но ло́вко:
захари́н и карто́фки.
А електри́чеството стра́нна е ма́рка:
ту га́сне, ту пак безпричи́нно просве́тва я́рко.
Сега́, впро́чем, ве́че ня́колко дни све́ти бога́то
и пролетариа́тът е ра́достен от светлина́та.
Зад ля́вата стена́ же́нски глас подхва́шта „Бе́дната ча́йка”,
а зад дя́сната сви́рят на балала́йка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Булгаков
НА БОЛЬШОЙ САДОВОЙ...
На Большой Садовой
Стоит дом здоровый.
Живет в доме наш брат –
Организованный пролетариат.
И я затерялся между пролетариатом,
Как какой-нибудь, извините за выражение, атом.
Жаль, некоторых удобств нет,
Например, испорчен ватер-клозет.
С умывальником тоже беда:
Днем он сухой, а ночью из него на пол течет вода.
Питаемся понемножку:
Сахарин и картошка.
Свет электрический – странной марки:
То потухнет, а то опять ни с того, ни с сего разгорится ярко.
Теперь, впрочем, уже несколько дней горит подряд,
И пролетариат очень рад.
За левой стеной женский голос выводит „бедная чайка...”,
А за правой играют на балалайке.
1921 г.
---------------
Руският писател, драматург и сценарист Михаил Булгаков (Михаил Афанасьевич Булгаков) е роден на 3/15 май 1891 г. в гр. Киев. Завършва медицинския факултет при Киевския университет (1916 г.). Първата му публикация е във в. „Грозный” през 1919 г. Доброволец е в Първата световна война, по време на Гражданската война служи в антикомунистически формирования. Работи като лекар в с. Николско, Смоленска губерния, и като чиновник в отдел за изкуство във Владикавказ. От 1921 г. живее в Москва и се занимава с литературна дейност. Член е на Съюза на писателите (1923 г.). Публикува разкази, фейлетони и статии в издания като „Гудок”, „Накануне”, „Россия”, „Москва” и др., но от 1929 г. цензурата спира повечето от творбите му. От 1930 до 1932 г. е асистент-режисьор в Московския художествен театър, от 1932 до 1936 г. е асистент-режисьор в МХАТ, като се представя и като актьор, след което е либретист и консултант в Държавния академичен Болшой театър. Автор е на романи, повести, белетристични цикли и пиеси като „Записки юного врача” (1917 г.), „Роковые яйца” (1924 г.), „Белая гвардия” (1924 г.), „Дьяволиада” (1925 г.), „Собачье сердце” (1925 г.), „Дни Турбиных” (1926 г.), „Зойкина квартира” (1926 г.), „Пурпурный остров” (1928 г.), „Бег” (1928 г.), „Кабала святош” (1929 г.), „Театральный роман” (1929 г.), „Иван Васильевич” (1934 г.), „Последние дни” (1935 г.), „Жизнь господина Де Мольера” (1937 г.). Световна слава му носи романът „Майстора и Маргарита” (1940 г., първо цялостно издание 1967 г.). Умира на 10 март 1940 г. в Москва.
---------------
Михаил Булгаков
НА ВУЛИЦІ САДОВІЙ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
На вулиці Садовій
Будинок є здоровий.
В будинку тім живе наш брат –
Свідомий пролетаріат.
Змішався і я з тим пролетаріатом,
Даруйте на слові, як деякий атом.
Бракує тут зручностей, так, не секрет,
Наприклад, зіпсований ватер-клозет.
Також з умивальником трохи біда:
Вдень сухо, вночі ж – на підлозі вода.
Харчі тут – олія з конОплі,
Також сахарин і картопля.
Тут світло – на диво, творить, свою справу:
То згасне, а то розгориться яскраво.
Тепер кілька днів, правда, поспіль горить,
Пролетаріат дуже радим став вмить.
За стінкою лівою – спів: „Бідна чайка...”,
За правою – грає чиясь балалайка.