Федор Тютчев
«О, как убийственно мы любим…»
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
О, как убийствено ний любим…
О, как убийствено ний любим,
как сляпа, буйна е страстта
и тъй, най-вярното ний губим,
което жалим от душа!
До неотдавна беше важен,
че твоя станала е тя...
А след година - що ще кажеш,
какво от нея оцеля?
Къде са розовите бузи,
усмивка, блеснали очи?
В сълзи горещи огън буен
попари ги, обезличи.
Ти помниш ли при вашта среща,
съдбовната, за първи път,
очите й, речта вълшебна
и как се лееше смехът?
И всичко туй къде сега е?
Безкраен ли бе този сън?
Тъй лятото на север трае,
бе мимолетен гост дошъл!
Присъда страшна на съдбата
за нея любовта ти бе
и незаслужена разплата
сама в живота си пое!
Живот, обречен на страдания!
Дълбоко в нейната душа
бе споменът - очарование...
Ала и той не издържа.
Земята чара си изгуби,
за нея всичко загрубя...
Нахлу тълпа, потъпка грубо
това, в душата що цъфтя.
Какво от дългите мъчения
ще събере от пепелта?
Зла болка и ожесточение,
пак болката, без радостта!
О, как убийствено ний любим,
как сляпа, буйна е страстта
и тъй, най-вярното ний губим,
което жалим от душа!
1851
Превод: Мария Шандуркова, 17.11.2017 г.
-------------------------------
О, кАк убИйствено ний лЮбим,
как слЯпа, бУйна е страсттА
и тЪй, най-вЯрното ний гУбим
коЕто жАлим от душА!
До нЕотдавна бЕше вАжен,
че твОя стАнала е тЯ...
А след годИна - щО ще кАжеш,
каквО от нЕя оцелЯ?
КъдЕ са рОзовите бУзи,
усмИвка, блЕснали очИ?
В сълзИ горЕщи Огън бУен
попАри ги, обезличИ.
Ти пОмниш ли при вАшта срЕща,
съдбОвната, за пЪрви пЪт,
очИте и, речтА вълшЕбна
и кАк се лЕеше смехЪт?
И всИчко тУй къдЕ сегА е?
БезкрАен ли бе тОзи сЪн?
Тъй лЯтото на сЕвер трАе,
бе мимолЕтен гОст дошЪл!
ПрисЪда стрАшна на съдбАта
за нЕя любовтА ти бЕ
и незаслУжена разплАта
самА в живОта си поЕ!
ЖивОт, обрЕчен на страдАния!
ДълбОко в нЕйната душА
бе спОменът - очаровАние...
Ала и тОй не издържА.
ЗемЯта чАра си изгУби,
за нЕя всИчко загрубЯ...
НахлУ тълпА, потЪпка грУбо
товА, в душАта щО цъфтЯ.
КаквО от дЪлгите мъчЕния
ще съберЕ от пепелтА?
Зла бОлка и ожесточЕние,
пак бОлката, без радосттА!
О, кАк убИйствено ний лЮбим,
как слЯпа, бУйна е страсттА
и тЪй, най-вЯрното ний гУбим,
коЕто жАлим от душА!
--------------------------------
«О, как убийственно мы любим…»
О, как убийственно мы любим,
Как в буйной слепоте страстей
Мы то всего вернее губим,
Что сердцу нашему милей!
Давно ль, гордясь своей победой,
Ты говорил: она моя…
Год не прошел — спроси и сведай,
Что уцелело от нея?
Куда ланит девались розы,
Улыбка уст и блеск очей?
Все опалили, выжгли слезы
Горючей влагою своей.
Ты помнишь ли, при вашей встрече,
При первой встрече роковой,
Ее волшебный взор, и речи,
И смех младенчески живой?
И что ж теперь? И где все это?
И долговечен ли был сон?
Увы, как северное лето,
Был мимолетным гостем он!
Судьбы ужасным приговором
Твоя любовь для ней была,
И незаслуженным позором
На жизнь ее она легла!
Жизнь отреченья, жизнь страданья!
В ее душевной глубине
Ей оставались вспоминанья…
Но изменили и оне.
И на земле ей дико стало,
Очарование ушло…
Толпа, нахлынув, в грязь втоптала
То, что в душе ее цвело.
И что ж от долгого мученья
Как пепл, сберечь ей удалось?
Боль, злую боль ожесточенья,
Боль без отрады и без слез!
О, как убийственно мы любим,
Как в буйной слепоте страстей
Мы то всего вернее губим,
Что сердцу нашему милей!
1851