Дамян Дамянов. Клятва

Терджиман Кырымлы Второй
Клятва

Погибшие, казнённые поэты,
дантесами убитые за так,
воскреснув вдруг, с меня взыскуют сметы:
«Ну, стихотворец, аще не дурак,

не прячься за бумажными томами,
коли живёшь и пишешь не по лжи,
ответствуй  перед правдиными нами,
почто еси доселе здрав и жив?»

Молчу в ответ поникнув головою:
мечтаю страстно о стишке своём,
который станет больше чем судьбою,
бессмертном и последнем с поля боя,
где сгину вдруг без «мы ещё споём».

Затем, отвергнув мелочную грусть,
и прежнюю мещанскую затею,
платить за строки кровушкой своею
за правду пролитою вам клянусь!

перевод с болгасркого Терджимана Кырымлы


Клетва

Разсрелвани, обесвани, горени,
убивани безславно на дуел,
поетите, родени преди мене,
възкръсват покрай мен. И с укор смел,

и с укор гръмък в тишината лиха
ме стрелят в упор всяка нощ: «Кажи,
щом всички нас за думи ни убиха,
поет ли си изобщо, щом си жив?»

И в срам навел главата си излишна,
мечтая тайно все за онова
безсмъртно стихче, дето ще напиша
единствено с пожертвана глава.
Дано изпълня клетвата си свята!

Дано да имам жребия такъв—
с кръв да платя на думите цената.
Че мъртва е поезия, в която
под всяка дума няма капка кръв.

Дамян Дамянов