Тъжнобер
Животът заприлича на бостан—
жесток, студен, в сезона на мъглата.
Плодът до шушка вече е обран,
стърчат еднички само плашилата...
И аз вървя, напразно търся плод.
Един-единствен гол ластун безсилен
ми маха като спомен от живот...
...Но нисък е— не става за бесило...
Дамян Дамянов
Пожинок скорби
Житейский сад мой обран, облетел—
и я гостинца в нём ищу напрасно.
И пугала в тумане уж не те,
но к перемене в пику мне бесстрастны.
Привет махнула ветка? Ветра нет...
Напоминает о далёком вешнем?
Нас двое: по секрету, как во сне...
Одна из всех... Три метра— не повешусь.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы