Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си—
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Себе
На адском дне от жара вымершем
стряхни тоски зловещей жуть,
по углям муки своей выберись
с коленей встань и снова в путь.
В стакане обстоятельств каменном
стену хоть головой пробей
на волю вон— и марш по правильной
дороге с честью не разлей.
Друзьями преданный и проданный,
в ночи кромешной до седин
зажги зеницу путеводную—
по ней иди: ты не один.
Терниста жизни крестословица,
задача неутешных душ
Теряя всё, найдись— устроится,
и знай тяни голгофский гуж.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы