„БЕРЁЗКА, РЕКА...”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БРЕЗИЧКА, РЕКА
Брезичка, река, пред дома градината,
другарите – сякаш звезди блестят...
Когато те знае и помни родината,
е щастие висше на този свят!
Ударения
БРЕЗИЧКА, РЕКА
Брези́чка, река́, пред дома́ гради́ната,
друга́рите – ся́каш звезди́ блестя́т...
Кога́то те зна́е и по́мни роди́ната,
е шта́стие ви́сше на то́зи свя́т!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Асадов
БЕРЁЗКА, РЕКА...
Берёзка, река, под окном смородина,
Друзей – будто звезд бесконечный свет...
Когда тебя знает и помнит Родина,
То большего счастья на свете нет!
1995 г.
---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.