Обрат

Величка Петрова
ОБРАТ

Къщата празна.
Празен е дворът.
Пейка накълцана плаче.
Мрежа бодлива свести,
а стоборът
стиска от ужас клепачи.
Борът изпънат издига корона.
Памет без паметна плоча.
Кой го отряза?-
Крещи небосклона.
Буря сърдечна клокочи.
Къщата празна.
Духът е погинал.
Няма невен и мушкато.
Нрав първобитен от тука е минал.
Не шумва ни смях,
ни хвъркато.
 
Само щурчета
с фракове черни,
черни цигулки събират.
С лъкове бели
по струни каверни,
музика жива намират.