„ПЬЯНИЦЕ”
Василий Андреевич Жуковский (1783-1852 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПИЯНИЦАТА
Под камъка Бибрис лежи;
в такъв бе спор с водата приживе, че, ето,
изпод земята ни крещи:
„Над мене не плачете!”
Ударения
НА ПИЯНИЦАТА
Под ка́мъка Бибри́с лежи́;
в такъ́в бе спо́р с вода́та при́живе, че, е́то,
изпо́д земя́та ни крешти́:
„Над ме́не не плаче́те!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Жуковский
ПЬЯНИЦЕ
Под камнем сим Бибрис лежит;
Он на земле в таком раздоре был с водою,
Что нам и из земли кричит:
Не плачьте надо мною!
1814 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Василий Жуковски (Василий Андреевич Жуковский) е роден на 29 януари/9 февруари 1783 г. в с. Мишенско, Тулска губерния. При нашествието на Наполеон през 1812 г. поетът е в редовете на опълчението в битката под Бородино. Започнал да твори като сантименталист („Сельское кладбище”, 1802 г.), той бързо става един от създателите на руския романтизъм. Поезията му е наситена с меланхолични мечтания и романтично преосмислени образи от народната фантастика (баладите „Людмила”, 1808 г., и „Светлана”, 1808-1812 г.). Когато през 1815 г. излиза негов поетичен сборник, събрал много от силните му творби, той вече е смятан за един от най-добрите руски поети на времето си. Превежда „Одисей” на Омир, произведения на Ф. Шилер и Дж. Байрон. Пише задълбочена литературна критика. От 1826 до 1841 г. е наставник на наследника на престола, който след това управлява като император Александър ІІ. Василий Жуковский е академик (1827 г.) и почетен член на Петербургската академия на науките (1841 г.). Умира на 12/24 април 1852 г. в Баден Баден, Германия.