Атанас Далчев. Судьба

Терджиман Кырымлы Второй
Судьба

И ты был деткой (верится едва ли)
золотокудрой маминой мечтой,
болтал, пока на выход одевали,
с ботинками и гномовым пальто,

беспечно наблюдавший за стрижами
бумажные свои пускал им вслед,
и видел сквозь бутылочные джамы
иных цветов земное на земле.

Где время то, когда весной согрета,
душа твоя росла не по часам
играла с шаловливым ветром
сестра ему и чистым небесам?

За годом год тебя ещё быстрее
муруют в одиночестве своём.
Пустеет мир, друзья твои стареют,
сужается и меркнет окоём.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
джам— стекло, из тур., прим. перев.



Съдба

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от злато;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в свойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

Атанас Далчев