Писмо на влюбен мъж до любима жена
автор: Росен Русев
Любима,
Казвам се...
Има ли значение...
какъв
или кой съм...
За мен е важно
да разбереш
и усетиш какво е
да си влюбен мъж,
прашинката нищожна,
бодяща те в очите
опитвайки да плачат и незнаещ,
изтривайки сълзите,
какво да направиш...
За теб съм все още непознат
и трудно ми е да споделям.
Мечтите ми все още
не са съдба за теб,
те са само мои,
но обич си в тях - една мечта
да споделя със тебе.
Харесвам те, обичам те
и мога с теб да живея.
Може би не съм този,
когото си чакала,
или този, с когото би искала
да изминеш пътя житейски,,
но ще съм аз, само аз,
който ще бъде до теб,
за да бъде живот.
Ще съм аз...
Прощавай за мислите,
но полудявам по теб,
когато те няма.
И ще викам от болка
в моя живот,
крясък ще бъде денят ми,
а нощите тъжни-
на сърцето- вик.
Имам...
причина, поради която
при мен да останеш.
До тебе да бъда,
когато дори си на дъното
и изгреви нямаш.
Искам всичко за теб.
Не мога да дишам...
И слънце без тебе аз нямам.
И ако без теб е любов -
по-добре да я няма.