Тъжни криле
Автор: Росен Русев х
В синьото е болката скрита,
истините... нямат следа.
Невидими и видими,
прозрачните истини - птиците,
между тебе и мен са...
Гонят се самотно излитнали...
Аз и ти сме сами,
тъжни птици поели
по пътища неминати,
по via pontica -
разперили самотни криле.
И защо ли пътуват...
Всяка пролет и есен.
Все така...
Тленно с нетленно се слива.
А ни е с теб продължаваме.
Всеки по пътя си...
Размахали тъжни криле...