По пълнолуние
Автор: Росен Русев
Жив щом съм...
Аз ще съм тъжен
с мисъл по теб
когата те няма
по пълнолуние.
Не гледай луната.
Сведи поглед, виж...
Само две очи ми останаха
от мъка по теб
и душата невидима
с изгарящо-пареща болка.
Жив съм...
И тъжен...
По пълнолуние...
Нося те в сърцето си...
Ала те нямам.