Диви дюли
Дива дюля свети отдалече
сред Балкана, нежно просветлен...
Мъката от мен сама се свлече,
стана весел есенният ден.
Диви дюли в пътя ми надничат,
топло слънце сякаш ме огря.
Те в гората са сами и ничии,
но до тях аз станах по-добра.
Диви дюли братски ме посрещат
с непресъхващ, роден аромат.
И се върна моята надежда,
че обичана съм в този свят.
Мария Шандуркова