ПЪТЕШЕСТВЕНИК
В памет на Иван Маринов
Душата му топола е висока.
Сърцето му из Тракия снове.
Рови се из корени дълбоко
и самобитни образи кове.
Ведър е.
Усмивката му мека
среща хората по своя път.
Майстор е.
И думи пивки, леки
с поетика
шумят на кръстопът.
Кехлибар разтапя се в очите.
Янтарът отблясъци реди.
Приказки различни са му дните
и до Господ днеска той седи.
17.12.2017г.