Ех, каква е тази чудна зима!..
Снежинките… принцеси полетяха.
И трупа… трупа покриви, комини,
и се превръщат дърветата в цветя.
И пътеките… проточили снагите,
са облечени във дантела на снега.
А аз стоя и гледам… тъжно гледам,
где ли са сега мойте братче и сестра.
На мен тук ми е добре. И ми е топло.
И съм сита… Малка мърморанка.
Ала сама съм. А искам да сме две.
Да си мъркаме, скрити под елхата.
Вън се сипе на каделки пухкав сняг,
прави неуморно партина до партина.
А там далече се търкаля топка смях
в тържеството на Новата година.