Автор: Генка Богданова
Рождество! В гетото– мрак,
а на „трапезата“- глад!
Всяка вещ - за бедност е знак,
пълзи отвсякъде хлад…
Под дрипи болен лежи,
самотен стар клошар,
В душата му - камък тежи,
зове Смъртта за другар.
Ето, тя е на прага -
ангел милосърден.
Хладната си длан слага
на челото усърдно:
- Тази нощ съм ти гост,
Човеко, чух молбата.
Чуй, предлагам ти тост:
„Край! Край на самотата!
Край на глада, студа,
край на всяка тревога!“
Днес ще те отведа
на среща мила с Бога.
В този груб, жесток свят,
живот за тебе няма.
Ти си на мъки богат,
и с надежди – измама.
Хайде, подай ръце!
Усмихни се, Човече!
Имаш болно сърце?
Свърши мъката вече!
Ще те даря с покой,
сълзите ще измия,
от бедите – порой,
под саван ще те скрия.
Нека ти бъда другар!
Днес празнуваме двама.
За теб съм коледен дар.
Аз съм твоята дама!