Автор:Генка Богданова
Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали
и искрата, която в сърцето ти огъня пали,
твоята слънчева пролет, щедрата твоя есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът ведър, който с мечти ме зовеше.
Ти си крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах,
глътки жива вода от усмивката твоя отпивах.
Отдавна, отдавна пътеките наши се сляха
и в съзвучие песен любовна сърцата запяха.
С теб вървим през живота – рамо, до рамо опрели,
слели в едно съдбите на влюбени лебеди бели.
И дано като свърши житейската наша есен,
с тебе в дует да допеем своята хубава песен!