Уймись, душа...

Генка Богданова
Автор:Людмила Ларкина

Уймись, душа, моя.
Что ищешь средь людей ты искренности, ласки?
Ужель тебе не видно, что сея
Одета жизнь в поменянные маски?

Ужель еще не знаешь, что в добро
И в бескорыстие души твоей плюётся?
И что давно орехово ядро
Твоё зубастым вороном клюётся.

Ужель не видишь стаю воронья,
Готовую раздеться за отраву?
В себя впустив наживы и вранья,
Чтоб над тобой возвыситься расправой.

Зачем даёшь ты им свой кровный грош,
Полученный трудом и униженьем?
Не накормить собой на теле вошь,
Дела твои покроются презрением.

За что так топчут тёплый хлеб добра,
Какой даёшь ты Божьими руками?
Всем правит ворон царского двора,
Ему удобна челядь с дураками…


ОПОМНИ СЕ, ДУША…
Поетический перевод: Генка Богданова

Опомни  се, душа,
още търсиш от хората искреност, ласки?
Нима не виждаш, живота сега
е облечен в променените маски?

Още ли не знаеш, в твойто  добро,
и в твойта безкористност, душа, се изплюха?
Отдавна ореховото ти ядро
озъбените врани изкълваха?

Нима не виждаш ятото врани
готови да се разголят за отровата,
заредени с лъжи и измами,
за да приключат с тебе разправата?

Своя кървав грош защо им даваш,
заработен с труд и унижения?
С плътта си въшките не ще нахраниш,
делата ти ще тънат  във  презрение.

Как тъй тъпчат на доброто хляба ,
който ти им даваш с Божите длани?
На враните от двора царски трябва
челяд  от  глупаци неразбрани.