Всъщност…
Появяваш се изведнъж
и пак така изчезваш…
Протягам ръка,
а пред мен е празно.
Превръщаш се в думата,
която я нямам.
Тогава разбирам,
че всичко е вятър,
нейде отвял мечтите ми.
Тъжно вън е.
И тъжно в очите.
А стъпките ти
се разплакаха с дъжда.
И се размиха
с локвите.
После…
Тъжен сняг заваля.
А празнотата пред мен
те заличи напълно.
Идваш…
Изчезваш…
По- скоро винаги