Автор:Генка Богданова
Толкова рано и съвсем ненавреме
смъртта му от нас го отне.
Щом беше решила все пак да го вземе,
по – късно да беше поне!
Да беше му дала мъничко отсрочка
и после да беше дошла,
да сложи на дните му черната точка,
на добрите земни дела.
Тъй бързаше своята лепта да вземе,
да тръгне със пълни ръце,
че сбърка фатално и място и време,
и спря едно болно сърце.
И сляпа, и глуха, съвсем безучастна,
направи тя избора свой .
Бе грешка ужасна! Не беше на ясно,
че все още нужен бе той.
Отнесе със себе си тялото тленно –
духът му живее сред нас.
Остави ни книги, наследство безценно,
в тях чуваме топлия глас.