Автор: Генка Богданова
Посвещавам на един истински българин -
академик, проф. Петър Червеняков,
д.м.н, носител на най-престижното
звание «Лекар на България»
Слънцето изплело златен балдахин
над ложе билково под небосвода син.
А там, измъчена от зной и жажда
една невяста мъжка рожба ражда...
Родила го под купола небесен
сред зрелите жита. С жътварска песен
помагали й морните жътварки,
забравили ръкойки, паламарки.
С вода от дървен бъкел го измили,
в забрадките си бели го повили.
Притиснала го до сърцето мама,
разплакана от щастие голямо:
Полегнала на сянка под житата,
изглеждала като Мадона свята.
След мъките родилни, сбрала сила,
щастливата невяста промълвила:
- В полето нямаме вода светена,
няма поп и кръстници до мене,
под този слънчев, златен балдахин,
сама кръщавам своя малък син.
Да бъде Петър! Скала непоклатима
значи името, та моят син да има
характер твърд, но благороден,
дух смел, непокорим, свободен.
Да стане Петър родолюбец честен,
прославен, умен и известен.
Орисвам го, сълзи и страх да бърше,
дела достойни, Петър да извърши!
В живота си да срещне любовта
славата, успех, признателността.
Той под звезда щастлива е роден
и с майчина любов благословен.
С изправено чело по пътя да върви,
да го обичат, тачат хората добри!
Като блестящ медик той да се прослави,
след себе си следа красива ще остави!