Простенва с последно дихание нощта
с излъгани надежди по утро недоспало.
Вън снегът се къпе в кристална белота
и носи шепот за сърцето сън неспало.
Пред вратата отдавна само стъпки две
сега смирено чакат прага да преминат.
Отсам вратата- звън и още... със тире,
оттатък нея чака някой... и е усмихнат.
Избистря мракът от тъга своето лице,
а денят се смее слънчев през минута.
И очи любими с цвят на гларус и море.
Сърце елей прелива. От любов и слука.