Автор: Генка Богданова
Приятелки мои,
не чакайте очите да затворя,
за да отворите вратата ми със плач!
Сега ми помогнете да се боря
със САМОТАТА –страшния палач!
Излишни ще са траурните речи
и купищата с цветните венци.
Елате днес от близо и далече,
лекувайте ме с думи - песни на щурци!
Не искам после сълзи закъснели,
скръбни думи в некролози черни.
Елате днеска - лястовици бели,
приятелки, другарки мои верни!
Седнете до леглото ми с усмивка
и разгърнете старите албуми!
Душата ми жадува за почивка
сред хора близки и за мили думи.
Да завъртим обратно колелото
на спомените хубави, човешки.
Елате днес, приятелки, защото
да си самотен страшно е и тежко!