СМИРЕНИ ДУШИ
Тя – цялата от обич изтъкана –
безкористна, грижована и добра,
той – болен, изоставен и печален –
съдбата милостиво ги събра.
Вдовица тя – самотна, оскърбена,
измъчен той – забравен от деца –
затопли Бог душите им смирени,
огря за миг две страдащи сърца.
Но хора завистливи и ревниви –
за милост глухи, слепи за любов,
почерниха със думи зли, бодливи
последната искра от нежен зов.
Тя страдаше и търсеше утеха
в молитвена църковна тишина –
дали е грешна обичта й клета,
дали е тежка нейната вина?
Усети отговора със сърцето:
бъди добър, помагай и люби –
това закон е Божи от небето
и този свят на него се крепи.
Мария Шандуркова
Фото из Нета