Александр Трускин - УТРО В ЛЕСУ

Юлияна Великова
Ночь прошла.Вокруг все тихо.
Вся природа еще спит.
Даже ветки не колышит
ветерок.Уснул. Притих.

А рассвет все ближе, ближе.
Заалелся уж восток.
Дятла стук знакомый слышен.
Враз проснулся ветерок.

Зашептались листья тихо.
Закачал лес головой.
Птичьих голосов шумиха;
Лось пошел на водопой.

Солнца луч земли коснулся
и тепло ей подарил.
Муравьев ,вдруг, клан проснулся
и куда-то заспешил.

Где-то дерево скрипело,
издавая жалкий звук;
и в лесу нашлось всем дело;
тихо фыркнул бурундук.

Белка хвостик распушила
и покинула дупло.
Шишку ловко подхватила;
с завтраком ей повезло.

Воздух чист, прозрачен, мягок.
Он дурманит и пьянит.
Все, как будто бы,из сказок.
В чудеса мне путь открыт.

19.02.2018 г.

Превела на български : Юлияна Донева

УТРО В ГОРАТА

Нощта премина. Вред е тихо.
Природата все още спи.
Даже клони не помръдват
и ветрецът  спря, притихна.

А разсъмването – близо.
На изток вече аленее.
Звук се чува на кълвача,
внезапно бризът  се събуди.

Зашепнаха листата тихо.
глава заклати си гората.
Птичи гласове отекват,
тръгва лос на водопой.

Земята слънчев лъч докосна
и топлина й подари.
Мравунякът се събуди
и разбърза се за нейде.

Отнякъде дърво заскърца
заиздава жален звук.
В гората  почнаха делата,
катеричка изскимтя.

И настръхна й опашката
и хралупата напусна.
Сръчно я избута блъсна
провървя й със закуската.

Въздух чист прозрачен мек.
въодушевява и опива.
Като в приказка е всичко
за чудеса  отворен пътя.