Юлияна Донева - Мечта за пролет

Юлияна Великова
Дотегна ми зимата, така ми дотегна!
От къщи на вън не излизам със дни.
И ревматизмът накрая ме стегна
и ме връхлитат злини след злини.

Ту вятър ще вее, ту дъжд ще забръска…
Не ще се оправи проклетото време.
Ей капки отново в стъклата  заблъскват,
зимата май  превърна се в бреме.

Отдавна аз вече за пролет  мечтая.
Слънчице ярко отвън да засвети.
И птици по клоните пак да запеят,
и пак да се раждат в душата куплети.

Превод на руски :  Моята приятелка - Елена Жукова  Желенина

Всю зиму дули сильные ветра.
Шёл снег и вьюга скорбно завывала.
Душа грустила,   плакала она.
А оттепель опять мороз сменяла.

Тоска за плечи серая брала,
Нашёптывала что-то сердцу злое.
И я весны почти и не ждала,
Не чувствуя в своей душе покоя.

Казалось,  что не будет никогда
Ни тёплых дней да и стихов ни строчки!
Но вдруг,   взглянув в весеннее окно,
Я увидала первые листочки... 

И птицы пели вешние вовсю,
Душа ещё не верила  - грустила.
Но милое чириканье в саду
Меня,  как прежде,  властно захватило.

И снова я откликнулась строкой,
Её мне птицы вмиг прощебетали.
Всё в мире возрождается весной!
Стихи опять мне сердце наполняли...