Сляха се за миг земя с небе в едно,
но танцуват пеперуди в амплитуди.
Светът забързан рисува се в везмо,
часовникът шепти забравени минути.
Днес този град е от среднощие пиян,
че и утрото му е със плоден изгрев.
Пак се крие в портокал от светлина,
от нощ забравил грижите без памет.
Ала двама с теб сме във контраст,
че в твоите очи се крие късен заник.
Моите се пълнят с любов и тишина,
ето- скътани за тебе, моят странник.