Александрина. ВИА Песняры

Ерлан Гаймолдин
Мне не забыть той песни
и давней той весны
На муромской дороге
стояли три сосны

Теперь могу признаться
Впервые стал любить
и не с одним цветком на свете
Тебя не смог сравнить

Александрина! Теперь пришла зима ...
Александрина! Ищу с тех пор тебя!
Александрина! с той песней ты цвела ...
Александрина! Какою ты была!

Сказать, что василечек, то краска в нем одна,
Сказать, что ты лилея, она же холодна
Сказать, что колокольчик, но смех твой звонче их
Такою ты осталась, в семнацать лет моих!

Александрина! Теперь пришла зима ...
Александрина! Ищу с тех пор тебя!
Александрина! с той песней ты цвела ...
Александрина! Какою ты была!


********************************************************



Александрына
(У. Мулявiн - П. Броўка)

Мне не забыцца песні той даўняе вясны:
- На Мурамскай дарожцы стаялі тры сасны...
Цяпер магу прызнацца, тады пачаў кахаць,
Цябе з ніякай кветкай не мог я параўнаць.

Александрына! Цяпер прыйшла зіма...
Александрына! Шукаю я - няма!
Александрына! I з песняй ты цвіла...
Александрына! Якою ты была!


Сказаць, што васілёчак, дык фарба ў ім адна,
Сказаць, што ты лілея, - сцюдзёная ж яна.
Сказаць, што ты званочак... Ды ўсіх жа мала іх!..
Такою ты здалася ў семнаццаць год маіх.

Александрына! Цяпер прыйшла зіма...
Александрына! Шукаю я - няма!
Александрына! I з песняй ты цвіла...
Александрына! Якою ты была!