Болгарской поэтессе Юлияне Доневой
Над водою бродят тучи,
Отражаясь в синеве.
Как звучит мотив певуче
В самой сердца глубине!
То нахлынет, то отхлынет,
То спокоен, то томит;
То прохладен, будто иней,
То костром в груди горит.
И мелькают, вьются тени,
Странных ликов чередой.
Мои пёстрые виденья
В этот миг опять со мной.
Наступают, обступают,
Дивной тайною манЯт,
Вмиг стихами пробиваясь,
Строки новые сулят.
Над водою ходят тучи,
Растворяясь в синеве...
И слова, чуть-чуть помучив,
Устремляются ко мне...
Превод на български: Юлияна Донева
ЧУДНАТА ТАЙНА НА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Облак над водата броди
в синева се отразява.
Как звучи мотив напевен,
в дълбините на сърцето.
Ту нахлуе, ту се дръпне,
ту спокоен ту измъчен,
ту като слана прохладна,
ту като кост гори в гърдите.
И мерне, вие се мъглата,
образът му се променя
и виденията пъстри
в този миг са пак със мене.
Те настъпват и отстъпват
мамят с тайните си чудни,
строфите във миг пробиват
и нови стихове редят.
Облак над водата броди,
в синевата се разтваря…
Едва, едва словата с мъка,
къмто мен се устремяват..