СЪРЦЕ
Не се ли умори сърце да ме будиш нощем,
с разума да водя спор за нещата прости?
И защо, когато исках да почивам онзи ден,
ти изпрати ми изискан някакъв проблем.
Вчера седнах да почина край забързан булевард,
а до мене спря невинен и угрижен вехтошар.
Той попита ме за вещи имам ли в мазе, в таван,
че Великден е насреща, мога нещо да му дам.
Сети ли се ти тогава, или гузно замълча,
а сега в нощта смущаваш мислещата ми глава.
За момчето също питаш, онова, с едно шише,
кока-кола само иска, разтревожено то бе.
И ме гледаше в очите и бърбореше със страх,
били са едно момиче, а пък той това видял.
На Разпети петък беше край забързан булевард...
Ръкомахаше момчето как са били Яна там.
Що не питахме тогава и при нея да вървим,
и побойника безсрамен да потърсим, заловим?
А отминахме със тебе, бедно мое сърчице...
И сега ме обвиняваш... - Що ли пиша стихове?...
04.05.2013 г. - март, 2018 г.
Мария Шандуркова