Гергьовска люлка оплети ми
с лъчи от слънцето могъщо!
Да плувам в небеса от свила,
към тебе в устрем да се връщам
и светлината да докосвам,
да ме целува синевата
с диханието плодоносно
на вятъра и на росата…
Лицето ти да доближавам,
от устните ти мед да пия!
Въжетата държиш ли здраво? –
Връхлитам ти със страшна сила!...
***
Ламя Светията посякъл,
отприщил изворите дивни.
Лудува яростен Южнякът –
жребец, разрошил бели гриви…
Донасям в дъхавата вечер
вода „мълчана” и разливам,
замесвам с нея в хляб обреден
момински трепет с мъжка сила…
***
Закичила икона стара
с омайно биле,росен здравец,
молитви вехти преповтарям
за мир, за берекет и здраве:
Да крепнат и близнят стадата
и дъжд да плиска благодатен,
нивята да се къпят в злато,
юнаци да роди Земята…
На Георги с името кръщават
отколе мъжките си рожби –
да бранят вяра завещана
и с твърда стъпка да прохождат.
А моят внук? – и той е Георги –
Светецът-войн му е закрила.
Да носи името си гордо,
да расне снажен, смел и силен!
16.03.2018г.